Почит към литературата

Този трети том от творчеството на Иван Динков включва книгата му „Почит към литературата", стихосбирките „Епопея на незабравимите" и „Славянски псалми", повестта „Хляб от трохи", както и двете му едноактни пиеси „Царски двор" и „Комисия за погребение". С издадената през 2001 година „Време под линия", двата тома на издателство „Жанет-45" и този том творчеството на поета вече е представено почти цялостно. Подборът е дело на съпругата му Белла Цонева-Динкова. Всички тези произведения отново доказват неговата уникалност като творец.

Иван Динков е един от най-големите български поети и творци на XX век. Това го изричам без каквото и да е преувеличение и притеснение, защото имам предостатъчно литературно-критически и аналитичи аргументи и доказателства 3а подобно твърдение. Макар че в типичен Иван-Динковски универсален контекст той казваше: „Тук са стъпките от живота ми. Aз съм на друго място". Иван Динков ходеше по Земята, но стъпваше внимателно, сякаш да не нарани някой мъртъв, защото в друга мисъл казваше, че „мъртвите са по-дейни от живите". В моменти на неодобрение, несъгласие и гняв от недостойното поведение на някои творци през годините, той бе писал, че мъртвите поети са под земята, а живите -още по-дълбоко. Негова е мисълта, че камъкът е общият ни прадядо, както и че кръвта няма предговор, че „животът няма синоним" и че всички сме пепел от Освиенцим. С тези мисли той ни напомняше, че всички сме смъртни и временно на тая земя, затова трябва да потискаме злото в себе си и да дадем път на Доброто. Казваше също, че всички имаме нужда от милост. Разбира се, че както всичко, изречено и записано от него, тези мисли имат много по-широко и полифонично значение и носят много други послания и смиели.