Време под линия

Живот и смърт-целта им е една:

взаимно да се черпят със храна.

Митичната река Лета вече наистина измества от коритата им Луда Яна и Тополница. Двата антични обола, една шеста от древната драхма, вече наистина са на път към очите ми. Но едва ли всички ще ме забравят. В смилечанската гробищна пустош, където отдавна лежат баща ми, брат ми и сестра ми, макар и рядко, понякога ще идват пазарджишките ми приятели Никола Иванов, Иван Есенски, Иван Бунев, Атанас Иванов и Димитър Попов. Възможно е да идват и Никола Радев и Неделчо Ганев. Неделчо "поддържа" някакви връзки с космическите сили. Така поне казва. Допустимо е да си кажем и няколко думи. Допустимо е да си кажем и новонаписаните стихотворения. Той - от този свят, аз - от другия. През седмица-две, може и през година-две, сигурно ще ме навестяват и синовете ми Стоян и Иван. Един ден, на разсъмване, когато средногорската мъгла свлича полите си към Марица, през Овчеполци, Черногорово и Ивайлово, двете скъпи момчета ще положат на главата ми бяла или сива скала. И след като ми оставят две запалени цигари, ще издълбаят в скалата-няня стиховете ми:

След съвестта и стиховете

едва ли има трети ад.