Преместен камък
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Никола Маджиров
- Издателство
- Стигмати
- Преводач
- Роман Кисьов
- Народност
- македонска
- Година
- 2012
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 140
- ISBN
- 9789543361395
За книгата
Един от най-силните европейски гласове в Македонската поезия днес. Малцина тук го могат - да са едновременно на Балканите и в света. Поезия за чезненето на нещата, за трайното и нетрайното, за всичко онова, което никой не записва в архивите. Писане, което извлича възвишеното от наличното, всекидневното, видимото: Някои неща остават трайни, / като лепенка от детството / върху хладилник. Няма как след такива стихове да не запомните това име - Никола Маджиров, поет.
Георги Господинов
Стиховете на Никола Маджиров по качество са сходни на стиховете на нобелиста Тумас Транстрьомер. Те са естествени и открити; не създават пречки при съпреживяването и концентрацията. Маджиров е в търсене на усещането за дом, на който вече не са необходими стени.
Der SPIEGEL (Германия)
Стиховете на Никола Маджиров са като картини на експресионист: изпълнени с гъсти, енергични състояния, те сякаш извират от въображението и в същия миг отново се връщат към него, като нощни животни, уловени в светлината на автомобилните фарове. „Остатък от друг век сме ние" -Никола Маджиров успешно ни уверява в това. Трябва да следим този надарен поет!
Адам Загайевски (Полша)
(неколкократен кандидат за Нобеловата награда за литература)
Маджиров представлява още един гениален поетически глас от Балканите. Неговата поетика е базирана на специфичен вид номадско скитане между най-различни противоположни географски, културоложки и духовни територии.
World Literature Today (USA)
Как така пред него - Никола Маджиров - нямало нищо. Създаде нежност, милост, гръмогласна тишина. Възвърна на силата простора и мира.
Томаж Шаламун (Словения / САЩ)
(лауреат на "Златен венец" на Стружките вечери на поезията)
Макар да знаем, че в този свят сме само за кратко време, някои хора се отнасят така, сякаш светът им принадлежи. Дори и писателите не са освободени от тази арогантност. Все пак, Никола Маджиров избира да подходи към действителността с голяма скромност. Той като че ли става невидим, за да позволи на своите стихове да блеснат.
Михаел Крюгер (Германия)