Братът

Филип. Средно известен писател на превала на житейския си път. Самотник, интроверт и особняк, изгубил семейството си. Води живот на отшелник в наследствен апартамент, задръстен с вещи. В сърцето на Земун - градец с гордо минало, а днес - бохемско убежище на Белград... Но... пристига слисващо писмо. От някой си Роберт, който известява, че е негов брат от Аржентина, тоест напоследък от Австралия, и изглежда също е писател, или поне литератор... Оттук насетне нищо вече не е както преди. Жестоки тайни излизат на светло. В лавина от откровения, подозрения, страхове и ревност, от състрадание, омраза, милост и безсърдечие всяка истина се преобръща. Живот и персонажи се сплитат в трагедия - интимна, съвременно абсурдна, парадоксално универсална, която се разгръща в пряк и косвен, ироничен и сериозен пункт/контрапункт с постулатите на Аристотел за трагическия жанр. Въображението, езиковата виртуозност и ерудицията са отлики на всяка творба на Давид Албахари, голямото име в сръбския постмодернизъм. „Братът", самостоен роман, се явява втори опус (между „Лудвиг" и „Дъщерята") от неговата „философска трилогия".