Въпроси и отговори, том 1: Увод и показалци

Няма полза филологията да оплаква Съдбата на старобългарските ръкописи (заглавие на книга на Куйо Куев от 1979 г.). Дори от тях да бяха запазени повече, те биха се оказали не автографи, а, заедно с всичките ръкописи от тъй наречения "старославянски канон", преписи. А преписи, както знае всеки историк на писмеността, винаги се отличават от оригиналния текст с травми на трансмисията.

Текстов не се губят лесно. Те се пазят по-добре от ръкописите, само че те травмират толкова по-различно, колкото повече клонки има на родословното им дърво, и толкова по-интензивно, колкото повече поколения има в трансмисията. Филологията обаче разполага със сигурни средства за диагноза и терапия на такива травми. Книгата показва как се прилагат те на преводите от две гръцки сбирки въпросо-отговори, направени от Кирило-Методиев ученик в България след 900 г. и преди 930 г., и как се възстановяват текстовете му.

Научното установяване на оригиналните преводи, а след това и на оригиналите творби, представлява за славянската филология напълно осъществима задача. Ползата от него ще е голяма-то слага основа за създаване на Thesaurus linguoe slavonicoe. И усилията да се осъществи не са големи — нужно е да не се вземат за евангелска истина запазените ръкописи и да се съгласува за текстовете единен правопис.