Първата българска държава и византийската ойкуменическа империя (681-852). Византийско-български политически отношения

ФИЛИПОС Κ. ФИЛИПУ (Мелисохори, Лариса. 1963) учи история и защитава докторат в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Негови по-важни публикации са: „Византийският ойкуменизъм и идеята за независимостта на Първата българска държава преди християнизирането" (Ο βυζαντινός οικουμενισμός και η ιδέα ανεξαρτησίας του πρώτου Βουλγαρικού κράτους πριν από τον εκχριστιανισμό, 1991). „Първата българска държава и превземането на Лариса от Самуил" (То πρώτο βουλγαρικό κράτος και η κατάκτηση της Λάρισας από το Σαμουήλ, 1992), „Византийският ойкуменизъм и формирането на политическата идеология в България преди официалното покръстване" (L oecumenisiTie byzantin et la formation de I ideologie politique en Bulgarie avant la conversion officielle, 1992). „Византийско-българският мирен договор от 716 г." (Η βυζαντινο-βουλγαρική συνθήκη ειρήνης του 716, 1993), „По въпроса за религията на прабългарите и на българската държава през езическия период (681—864)" 1993, „Византийско-българските отношения при Симеон" (Οι βυζαντινοβουλγαρικές σχέσεις επί Συμεών (893-913), 1996), „За съвременната българска историография и по някои мнения за периода на управлението на Омуртаг" (Περί της σύγχρονης βουλγαρικής ιστοριογραφίας και διαφόρου απόψεων για την περίοδο ηγεμονίας του Ομουρτάγ, 2006). Автор е на повече от 50 гнезда, включени в „Енциклопедичен просопографски речник на византийската история".

Монографията изследва първия период (681-852) от формирането на политическата идеология на Първата българска държава в контекста на византийската политическа теория за съществуването на една-единствена ойкуменическа държава - Византия. Проследяват се два етапа от развитието на този процес: борбата на новооснованата българска държава да запази териториалната си цялост и политическата си независимост - ситуация, положила основите на антагонистичните й отношения с Византийската империя; възникването на българската владетелска идея и на концепцията за уеднаквяване на българското държавно устройство с византийското с по-далечна цел - превземането на Константинопол. Акцентирано е върху политическото значение на сключените между Византийската империя и българската държава договори от 681, 716, 774 и 815 г.