Лудвиг

Двама писатели. В Белград. Днес. Единият се казва Лудвиг. Другият е назован С от същия този Лудвиг, независимо че буквата не присъства нито в рожденото, нито във фамилното му име. Свързва ги приятелство в живота, творчеството и професията.

Но нищо не е такова, каквото изглежда, и в дяволски въртоп от подчинения и зависимости, измами и истини, емоции и заслепления, самозаблуди и разкрития любовта се обръща в омраза, уважението в презрение, приятелството става ненавист. Един втори Лудвиг, духовен еталон, води мисълта по нишката на темата за света като огледало на езика и езика като огледало на света - в стоп-кадри проблясват образи от творчеството и живота на Лудвиг Витгенщайн... Един трети Лудвиг е скрит в дъното на чекмедже - грижливо увит пистолет чака ролята си в развръзката... И един град, жесток и прекрасен, в който не можеш да живееш, но още по-невъзможно е да го оставиш, диша, пулсира, хипнотизира, поглъща - Белград, главно действащо лице... Давид Албахари, писател от световна величина, е сред най-ярките представители на сръбската постмодерна проза, майстор на разказа, езика, формата, стила.