Театър х 3
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Хуан Майорга
- Издателство
- Панорама плюс
- Преводач
- Нева Мичева
- Народност
- испанска
- Година
- 2012
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 198
- ISBN
- 97895485984081
За книгата
Философът и математик Хуан Майорга (1965, Мадрид) с един от най-често поставяните и награждаваните испански театрални автори. Пише пиеси от 1989г.,аот 1998 г. преподава драматургия и философия във Висшата кралска школа за драматично изкуство в Мадрид. Автор е на над 40 пиеси, преведени на английски, арабски, френски, португалски, италиански, чешки, гръцки, хърватски, румънски, норвежки и др., както и на дузина адаптации на чужди текстове (Калдерон де ла Барка, Валие-Инклан, Дюренмат, Лесинг, Достоевски, Примо Леви). Сред повлиялите на отношението му към театъра споменава древногръцките комедиографи, Шекспир, Брехт, както и Колтес, Мюлер, Бернхард и своя учител Хосе Санчис Синистера.
Многобройните отличия на Майорга включват четири от годишните награди „Макс" (испанския еквивалент на бродуейската „Тони" или френската „Молиер") за авторски и адаптиран театрален текст; престижния приз ,,Борн" на XXIII му издание през 1998 г. за „Любовни писма до Сталии"; „Критично око" (на Националното радио) за сезона 1999/2000 г.; „Кихоте" (на Испанската асоциации на писателите) за 2005 г. и други. През 2007 г. Майорга е удостоен с най-високото признание за сценични изкуства в Испания - ежегодната Национална награда за театър на Министерство на културата: „... за внушителния му принос на многостранна театрална личност към постоянното присъствие на съвременната испанска драматургия по испанските и международните сцени и за безмерната му отдаденост на процеса, в който се раждат спектаклите".
Химелвег, Хамелн и Момчето от последния чин са случайно обединени от наличието на деца сред персонажите. Целта на събирането на точно тези три текста в една книжка всъщност е да се представят както различни направления в творчеството на Майорга през едни от най-известните му в Испания и по света истории, така и неговите предпочитания към собствените му пиеси („Текстът, който продължава да ми е най-близък, е Химелвег. А този, който най не си обичам, е Съдбовният концерт на вдовицата Колаковски - даже мисля да напиша друга пиеса със същото заглавие, само и само старата да изчезне завинаги...").