Теория на българския преход
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Васил Проданов
- Издателство
- Захарий Стоянов
- Народност
- българска
- Година
- 2012
- Издание
- първо издание
- Корици
- твърди корици
- Страници
- 760
- ISBN
- 9789540906935
За книгата
В своята философия на историята Хегел въвежда две знаменити понятия, приложими изцяло към българския преход - „хитрост на разума" и „ирония на историята". Най-общо зад тях стои идеята, че хората имат едни намерения и преследват едни цели в историята, но се получава нещо съвсем различно. Това е валидно в много висока степен и за българския преход, възприеман от голяма част от неговите активни участници и от голяма част от населението като „големият грабеж" и „голямата измама". И сериозният анализ следва да открие именно в какво се състои „иронията на историята на българския преход.
Васил Проданов, проф. д.ф.н., чл.-кор на БАН. Завършил философия и психология, работил шест години като емпиричен социолог, има специализация по нова политическа икономия. Един от създателите на биоетиката в Източна Европа. Ръководител на екип. изготвил първата концепция за национална сигурност на България през 1991 г.
Секретар и главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Международната лятна варненска философска школа (1990-2008). Директор на Института за философски науки към БАН (1988-1992). Избиран четири мандата за директор на Института за философски изследвания към БАН (1995-1999, 1999-2003, 2003-2007, 2007-2010). От 2011 г. е директор на Тракийския научен институт. Чел е десетки курсове лекции в основните български университети по различни дисциплини. Автор на стотици научни публикации в областта на философията и социалните науки, издадени освен в България, в САЩ, Великобритания, Канада, Русия, Еермания, Холандия, Дания, Австрия, Полша, Чехия, Словакия, Украйна, Сърбия, Казахстан, Ерузия, Литва. Сред тях са книгите „Социология на философията", „Насилието в модерната епоха", „Бъдещето на философията", „Елобалните промени и съдбата на България", „Биоетика" и т.н.