В книгата „Социология на философията" се изхожда от предпоставката, че съществуват и би следвало да бъдат изследвани външни за философията сама по себе си потребности от едни или други идеи, които благоприятстват тяхната поява и разпространение:

- потребността от най-общи отговори на един или друг въпрос, които да са своеобразна координатна система, в която да се вкарват конкретни отговори на съответни проблеми - светогледна потребност;

- потребност от фундаментален отговор на въпроса защо човек трябва да върши или да не върши различни неща - нормативно-ценностна потребност, от която зависи съществуването и функционирането на общностите;

- потребността от оправдание на съществуването или отхвърляне на определен обществен порядък и в крайна сметка легитимация на определена власт - идеологическа потребност;

- потребността от инструмент за цялостна организация на нашите знания и от най-общ инструментариум за разбирането на света край нас - методологическа потребност.

Съдържание

УВОД

ПЪРВА ЧАСТ

ИЗМЕРЕНИЯ НА СОЦИОЛОГИЯТА НА ФИЛОСОФИЯТА

ПЪРВА ГЛАВА

КАКЪВ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДМЕТЪТ НА ЕДНА СОЦИОЛОГИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА

1. Социологията на философиите на Колинз и нейните ограничения

2. Микро- и макросоциологическо равнище на социологията

на философията

ВТОРА ГЛАВА

РОЛЯТА НА ФИЛОСОФИТЕ КАТО ИДЕОЛОЗИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОМЯНА И ПОЛИТИЧЕСКОТО СТАТУКВО

1. Социална промяна, загуба на легитимация на съществуващите икономически и политически системи и потребност от философия

2. Политика, държава и философия

3. Идеологизацията и деидеологизацията като механизми

на социално функциониране на философията и взаимовръзка с практиката

ТРЕТА ГЛАВА

СОЦИАЛНИЯТ И ЕПИСТЕМОЛОГИЧНИЯТ СТАТУС НА ФИЛОСОФА

1. Динамика на философската идентичност

2. Социалният статус на философа като проблем на социология на философията

3. Привилегированият онтологически и епистемологически статус

4. Седем онтологически и епистемологически отговора на въпроса "Кой съм аз?"

5. Социалният и онтологическият статус на философа в началото на XXI век

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

СОЦИАЛНА ОНТОЛОГИЯ И ПСИХОЛОГИЯ НА ФИЛОСОФА ПО ПРИЗВАНИЕ

1. Можем ли да дефинираме понятието «философ по призвание»

2. Как професионалните онтологии водят до съответна психика, начин на мислене и отношение към света

3. Има ли онтологични предпоставки за драматична конфликтност на личността на философа и философското честолюбие

4. Какви са особеностите на професионалният философ в страни с догонващо развитие

5. Какви са връзките между референтните общности, философските идентичности и патологии

ПЕТА ГЛАВА

ФИЛОСОФИЯ И ПАЗАР

1. Философия и практичност

2. Маркетизация на философията

3. Идентификация на практически потребните философски проблеми и оценката на научните проекти във философията

ШЕСТА ГЛАВА

СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ НАЦИОНАЛНИ ФИЛОСОФИИ

1. Аргументи "за" и "против" идеологически отговор на въпроса

2. Аргументи "за" и "против" сциентистко-универсалисткиотговор на въпроса

3. Аргументи "за" и "против" глобално-хегемонно универсалистки отговор на въпроса

4. Аргументи "за" и "против" глокалистичен отговор на въпроса

5. Предложение за поликоординатна теория за националната философия

6. Основни функции на националната философия

СЕДМА ГЛАВА

СОЦИАЛНИ И ИНДИВИДУАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ ОТ ФИЛОСОФИЯИ ФИЛОСОФСКО ОБРАЗОВАНИЕ В ЕДИН ГЛОБАЛИЗИРАН, ВСЕ ПО-СЛОЖЕН И НЕРАВНОВЕСЕН СВЯТ

1. Роля и място на философията през ранната модерност

2. Роля и място на философията през късната модерност

ОСМА ГЛАВА

ФИЛОСОФИЯТА И НАУКАТА В ЕПОХАТА НА ПИАРА

1. Просвещението и модерната идея за популяризация на науката

2. Философията и науката в условията на един глобализиран свят на гигантски потоци от информация и на бази данни

3. Новият начин на производство на знания и философията в епохата на маркетинга

4. Какво правят философията и науката в епохата на PR?

ВТОРА ЧАСТ

СОЦИОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФИЯ

ДЕВЕТА ГЛАВА

ДОГОНВАЩАТА МОДЕРНИЗАЦИЯ КАТО КЛЮЧ ЗА ОБЯСНЕНИЕ НА РАЗВИТИЕТО НА МОДЕРНАТА БЪЛГАРСКА ФИЛОСОФИЯ

1. Догонващата модернизация като общ знаменател на развитието на модерната българска държава

2. Функции на философията в условията на догонваща модернизация

3. Философът като интелигент

4. Отношението между философия и политика в модерната българска държава

ДЕСЕТА ГЛАВА

ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ

И ЕКЗОГЕННА ЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА ОБЩНОСТ

1. Доминиращата екзогенна зависимост на цялостния социален живот, включително и на философията,

н малката страна със закъсняла модернизация

2. Цикличност в модерната българската история и промени в рецептивната ситуация и доминиращите философски възгледи

3. Преходът към втория български капитализъм и новата рецептивна ситуация във философията

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

ФУНКЦИИ НА ФИЛОСОФИЯТА ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ ЦИКЛИ И ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕТО НА МОДЕРНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

1. Място и роля на философията в цикъла на първия капитализъм - от Освобождението до 1944 г

2. Място и роля на философията на етапа на преход към държавен социализъм до 60-те години на XX век

3. Екстензивно развитие на философската общност, стесняване на свръх нарасналите функции

на философията и засилване на методологическата и роля спрямо науката

4. Повага идеологизация и излизането на преден план на делегитимационно-легитимационната функция на философията при прехода към периферен капитализъм в условия на неолиберална глобализация

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

СОЦИОЛОГИЧЕСКА СХЕМА ЗА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА РАЗВИТИЕТО НА ИНСТИТУТИТЕ ПО ФИЛОСОФИЯ КЪМ БАН

1. Функционална ос

2. Проблемна ос

3. Рецептивна ос 9

4. Структурна ос

5. Мрежова ос

6. Парадигмална ос

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

РОЛЯТА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФИЯ ДО 1989 Г. И СЛЕД ТОВА

1. Ролята на философията в процеса на модернизация при държавния социализъм и появата на масовия потребител

2. Променената ситуация с потребителя в условия на глобализирани идеологически апарати и периферен български капитализъм след 1989 г