Черна глория. Десет унгарски поети в превод на Боряна Терзиева и Пламен Дойнов

Книгата събира 33 стихотворения от десет унгарски поети в превод на Боряна Терзиева и Пламен Дойнов. Своеобразен малък пътеводител по избрани забележителни места от унгарската поезия. Лирическите интерпретации на български език на част от творчеството на Ендре Ади, Атила Йожеф, Дюла Ийеш, Шандор Ракош, Лаело Наги, Маргит Сечи, Ференц Юхас, Мартон Калас, Лаело Вари Фабиан и Тибор Залан представят общото дело на един от малкото тандеми в областта на поетическия превод в България.

Лирическите интерпретации на български език на част от творчеството на Ендре Ади, Атила Йожеф, Дюла Ийеш, Шандор Ракош, Ласло Наги, Маргит Сечи, Ференц Юхас, Мартон Калас, Ласло Вари Фабиан и Тибор Залан представят общото дело на един от малкото тандеми в областта на поетическия превод в България.

Боряна Терзиева (1970–2011) Преводач и дипломат. Завършва немската гимназия в София, унгарска и немска филология и журналистика в Софийския университет. През годините нейни преводи от унгарски и немски са публикувани в периодиката – „Литературен вестник”, „Литературен форум”, „Lettre Internationale”, в авторски книги, в колективни сборници и антологии. Заедно с Пламен Дойнов превеждат стихове от унгарски поети. Като аташе по културата и печата в българското посолство в Будапеща инициира Дни на българската книга в Унгария и издаването през 2002 г. на антология на българската поезия „Бронзови мигли – 125 години нова българска лирика”, съставена от Дьорд Сонди. От 2009 г. Боряна Терзиева беше дипломат в българското посолство в Берлин, където – след кратко боледуване – почина на 2 септември 2011 г.

Пламен Дойнов (1969) Поет, драматург, изследовател и доцент в Нов български университет, доктор по теория и история на литературата, редактор в седмичника „Литературен вестник”. Автор на множество книги с поезия, на пиеси и на литературоведски изследвания. Заедно с Боряна Терзиева превеждат стихове от унгарски поети. Публикува книга със стихове и есета „Кафепоеми“ (2003; ІІ изд. 2005), написана по менюта на будапещенски кафенета, преведена по-късно на унгарски и френски. Съставител на сборника „Четене на Другия: българска критика за унгарски книги (2000–2010)“. Автор на изследване за влиянието на унгарското въстание от 1956 г. върху българската литература.