Самотна гургулица

Книгата съдържа над дузина прози, както сам ги определя Фердинанди. Това са всъщност парчета от огледалото на неговия живот, чието начало се поставя на Орлово бърдо в Будапеща, столицата на довоенна Унгария. Ученическите му години преминават под тътена на съюзническите бомбардировки и ожесточените престрелки между съветски солдати и германски войници. Следват годините на сталинския комунистически гнет в Унгария, който впоследствие, през 1956 година, след напразния опит на демократично избрания унгарски министър-председател Имре Наги за „гласност и перестройка“, прераства в кърваво потушаване на Унгарската революция от съветските танкове. После идва емиграцията първо във Франция, където Фердинанди е черноработник, сетне в екзотичния свят на кръстеното иронично Пуерто Рико („Богато пристанище“), един от островите на Големите Антили. В залеза на живота си авторът се заселва в прозаичния свят на Флорида, откъдето свидетелства за събитията в „реформираща се“ Унгария от 90-те години и новия век.