Философски ескизи върху съвременното изобразително изкуство от междувековието (1990-2010)

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Съвременното изкуство на Деймиън Хърст. Смърт и вечност, преходност и рокендрол-шмекерии. Как успява и преуспява най-известният от „младите британски художници“?

А. Отлика на днешното съвременно изкуство от прежните съвременни изкуства

Б. Хърст като „делтасъвременен“ автор

2. Братята Чапман и Трейси Емин: терорът на интимността

А. Джейк (1962) и Дайнос (1966) Чапман

Б. Трейси Емин и „тиранията на интимността“, суспендираща публичността, свеждайки я до лични психополови проблеми и употреби за „десублимация“

3. Джеф Кунс. От Салвадор Дали до хиперменталното изкуство и от Марсел Дюшан до апроприациоарт. Постмодерен кич и постпопарт. Ощастливяващите детски спомени и

реинфантилизация в изкуството на Кунс. Метафизика на всекидневните желания за радост, щастие и притежаване, разпалвани от жизнерадостни реминисценции

4. Герхард Рихтер – деидеологизация на съвременната живопис, размиване на границите между образ и не-образ, долавяне на нищото и отказ от смисъл

Мисли на Рихтер за съвременното изкуство

5. Нео-мито-поетичните сюрреалистично-съновни светове от емблематични загадъчни пейзажи, абсурдно-дейни персонажи и магичност в живописта на Нео Раух. Неговият отговор на дигиталната цивилизация

6. „Тихият (мирен, кротък) бунт“ на новата лайпцигска школа

7. Деперсонализираните интериори в живописта на Матиас Вайшер