Новалис, Шлегел, Хайдегер и Дерида. Философски есета

Настоящата книга обединява историко-философски и култур-философски есета, написани на общодостъпен език. Те гравитират около четирима ключови автори: двама от епохата на Романтизма – Новалис и Фридрих Шлегел и двама, оставили траен отпечатък върху световната философия – Мартин Хайдегер и Жак Дерида.

***

Съдържание

1.Критическият „магически идеализъм" и поетическото магично „наукоучение" на Новалис

2.Романтическата ирония на Фридрих Шлегел

3.Деконструкцията на Дерида, разяснена от самия него. Един пример

4.Философските диалози и есета на Боянъ Болгаръ в автобиографичния изповеден пътепис „Жива и мъртва Атина” и в „Парижки мозайки”

5.Три есета за Дънс Скот

А. Дънс Скот за едновременното познание на неизброимите биващности напълно ясно и безкрайно в безпределния интелект на Бога

В. Дънс Скот и Хайдегер за разликата между „философи” и „философстващи”

С. Следва ли от позициите на „естествения разум” (в „Трактат за първия принцип” на Дънс Скот), че Бог, бидейки „Един” извън който „няма друг” – не може да обича безкрайно свободно и справедливо Сина си?

6.Естетикологиката на Баумгартен

7.Собственост и гордост

8.Модуси на Гордостта

9.Към феноменология на волята в персонализма на Макс Шелер

10.Съвременната „биополитика”: прикритото настойничество чрез „изкуствен интелект” и отнемане на пълнолетие в дигиталната епоха от държави с трайно „извънредно положение”, култивиращи опитомени и послушни хора в „човешки парк”

11.Три студии за Хайдегер

А. Хайдегер и битийноисторичните промени в настроенията (основни и водещи) с прехода към „другото начало” в „Приноси към философията (За събитието)” и след „обрата”

В. Хайдегер за съдбовната автентична решителност като трайно преживяване, характерно за истинната историчност на набъдното битие

С. Хайдегеровият въпрос за „направянето” (die Machenschaft) в проучванята на Сандро Горгоне

12.За символите в картината на Тициан „Свещената Любов и профанната Любов”

Съдържание

1.Критическият „магически идеализъм" и поетическото р «ггушо „наукоучение" на Новалис

2.Романтическата ирония на Фридрих Шлегел

3.Деконструкцията на Дерида, разяснена от самия него. Един пример

4.Философските диалози и есета на Боянъ Болгаръ в автобиографичния изповеден пътепис „Жива и мъртва Атина” и в „Парижки мозайки”

5.Три есета за Дънс Скот

А. Дънс Скот за едновременното познание на неизброимите биващности напълно ясно и безкрайно в безпределния интелект на Бога

В. Дънс Скот и Хайдегер за разликата между „философи” и „философстващи”

С. Следва ли от позициите на „естествения разум” (в „Трактат за първия принцип” на Дънс Скот), че Бог, бидейки „Един” извън който „няма друг” – не може да обича безкрайно свободно и справедливо Сина си?

6.Естетикологиката на Баумгартен

7.Собственост и гордост

8.Модуси на Гордостта

9.Към феноменология на волята в персонализма на Макс Шелер

10.Съвременната „биополитика”: прикритото настойничество чрез „изкуствен интелект” и отнемане на пълнолетие в дигиталната епоха от държави с трайно „извънредно положение”, култивиращи опитомени и послушни хора в „човешки парк”

11.Три студии за Хайдегер

А. Хайдегер и битийноисторичните промени в настроенията (основни и водещи) с прехода към „другото начало” в „Приноси към философията (За събитието)” и след „обрата”

В. Хайдегер за съдбовната автентична решителност като трайно преживяване, характерно за истинната историчност на набъдното битие

С. Хайдегеровият въпрос за „направянето” (die Machenschaft) в проучванята на Сандро Горгоне

12.За символите в картината на Тициан „Свещената Любов и профанната Любов”

***

Авторът на книгата, проф. дфн Красимир Делчев е преподавател във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски"