… каза тя. И слезе от небето

В новата си книга Виолета Христова не престава да търси етичните измерения на съществуването. Авторката представя калейдоскоп от картини, където всеки читател може да открие собствената си емоционалност.

Concerto grosso

Всяка зима има своя музика -

и сребърен оркестър от валдхорни.

Не чувам гласовете на снежинките,

но вятърът ги носи неуморно...

И стърже контрабасът по дърветата,

отгоре слизат ледени акорди.

Затрупани под преспите гласчетата

на корените - все едно са болни.

Невидим диригент е вдигнал палката

и маха над света, за да просветне…

Но две напред, една назад са малко –

важни са и няколко нагоре…

Небето е вълшебно петолиние,

а кой разчита златните му знаци?

Снегът затрупва вече всичко видимо

и скърца снежнобяла тишината.

Затворени във ниските си тонове,

човеците мърморят убедително,

че зимата за всичко е виновна

и този сняг е вече отвратителен.

Ще свърши тази ледена симфония,

финалът е съвсем категоричен:

във края на окото идва пролет,

в края на омразата - обичане.