Сняг от другата зима

СЪПРОТИВА

Листата валят и се случва отново ноември,

кратък празник на златото и добрите мъгли.

После бяла ръка изтрива излишното черно

и ляга разкаян снегът върху бившите дни.

Дали не пътувам, или така ми се струва,

прелитат край мене дърветата и планините,

протича наоколо някаква съпротива - към

свършек клонят и клоните, и очите.

А любовта е само снежинка в земната пазва,

троха, с която никой няма да се засити... Но

можеш ли от нея да се откажеш и да се

слееш с лепилото на мъглите?

Докога ще крещиш уплашено срещу мрака,

ранобуден петел — загубен и сам сред звездите?

А съдбата лукава край тебе мята опашка.

Път ли прави, или замита следите?