Моралният облик на българина в обществено-педагогическото пространство

Средата на ХVІІІ – началото на ХХ век

Интересът към миналото, съхранявано и ревностно пазено от нашите предци, в много голяма степен е свързан с настоящето и бъдещето. Вероятно, защото спомените и конкретиката от миналото в много отношения могат да се превърнат в нещо градивно, в конструкт на настоящето. А защо не и на бъдещето.

Пренебрегването на миналото, липсата на почит и уважение към него, може да обрече на забрава цели народи. И обратното. Предаваното и съхраняваното от поколение на поколение духовно наследство съдейства за осмисляне на настоящето.

Материалното и културното наследство, вградено и обогатявано в индивидуалната и колективна памет предизвикват усещането за обвързване на индивида със себеподобните. "Обособяването на обществена група и съсловие, на народ и нация разчита на общите правила за жизнедеятелност, за поведение и морал, на общото мислене за ценностите и на общото минало...

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

Глава първа

Обществените институции в личностно-нравственото формиране на българина

I. Нравственото възпитание - компонент на личностното изграждане

II. Българското училище в периода до Освобождението

1. Училищното дело в светлината на Европейското Просвещение

2. Възрожденското училище - средоточие на нравствено-възпитателно въздействие

2.1. Новобългарското просветно движение и подготовката на нов тип българин

2.2 Организация и управление на новобългарското училище

2.3 Читалищата - културно-просветен феномен

III. Църквата и религията в културно-нравствения облик на българина

1. Религиозното възпитание - компонент на нравствено-ценностната система на личността

2. Учебната религиозна книжнина за формиране на християнско-народностно самосъзнание

3. Духовенството и нравствено-религиозното възпитание на личността

Глава втора

Българската възрожденска интелигенция и

националното самосъзнание

I. Българският интелигент за национално -обединяващата задача

II. Книжовната продукция и формирането на национално самосъзнание

1. Паиеий Хилендарски и Софроний Врачански за ролята на знанието за народното свестяване

2. Неофит Рилски и Васил Априлов за родолюбието и т.н. „съзидателен елинизъм"

3. Неофит Бозвели и Иван Селимински за просветата и родния език в борбата срещу чуждите посегателства

III. Възрожденският периодичен печат и нравственото формиране на българина

Глава трета

Държавата и нейната роля в личностно-нравственото формиране на българина

I.Новите социално-икономически условия след (освобождението и пови духовни потребностие

II. Съдържание /компоненти/ на нравственото възпитание

1. Патриотично-гражданско и национално възпитание

2. Нравствено-религиозно възпитание

3. Възпитаване на дисциплинираност

III. Връзката училище - семейство и нравственото възпитание на подрастващите

IV. Видни просветни дейци за нравственото възпитание

1. Христо Максимов за народността в образованието

2. Йоаким Груев за факторите за нравствено възпитание

3. Михаил Горасков за „нравственото каляване" на подрастващите

4. Петър Нойков за общочовешките цености и националното възпитение

5. Васил Друмев за патриотизма, нравствената свобода и задължения

V. Литературата за деца и нравственото възпитание

на подрастващите

Заключение

Цитирана литература