България и номадите до началото на XI век

В увода се засягат проблемите на номадизма и степените на неговото развитие и изживяване в прабългарското общество. В първа глава се посочва мястото на прабългарите в хунската номадска империя, след което се проследяват отношенията между прабългарите и аварите, а впоследствие - между Дунавска България и Аварския каганат до началото на IX в. Във втора глава се определя ролята на прабългарите в Тюркютския каганат, като се обръща особено внимание върху отношенията между прабългарите и хазарите, а след това и на тези между българската държава и Хазарския каганат до първите две десетилетия на IX в. Трета глава разглежда връзките между България и маджарите в две части: първата обхваща периода 836-896 г., а втората - първата четвърт на X в. Последната четвърта глава засяга контактите между българите и печенезите от края на IX в. до самия край на Първото българско царство - през 1018/19 г. В заключението се очертават основните изводи за отношенията между България и номадите през Ранното средновековие, както и някои специфични черти на българската дипломация през този период.

Съдържание:

Предговор

Увод

I. България и аварите (до началото на IX в.)

1. Прабългари и хуни. Кутригури, утигури, оногури

2. Прабългари и авари

3. България и аварите (края на VII - началото на IX в.)

II. България и хазарите (до началото на IX в.)

1. Прабългарите в Тюркютския каганат

2. Прабългари и хазари

3. България и хазарите (VIII - началото на IX в.)

III. България и маджарите (от началото на IX до началото на Х в.)

1. България и маджарите през IX в.

2. България и маджарите в началото на X в.

IV. България и печенезите (от края на IX до началото на XI в.) 1. Българо-печенежкият съюз при цар Симеон (896-927)

2. България и печенезите през втората четвърт на X в.

3. Събитията в България и ролята на печенезите през периода 968-1018 г. Заключение

Съкращения

Добавки

Показалец

Bulgaria and the Nomads up to the Beginning of the Eleventh

Century