Сиявуш - Бог Сияен конник

Дори само по тържествения ход на коня може да се заключи, че скалният релеф на Мадарския конник няма нищо общо с обичайна картина на царски лов, а тук става въпрос за висш бог на българите. Храмовият комплекс, намиращ се в подножието на скалата, не оставя никакво съмнение, че релефът изобразява главно божество на българите, каквото през 7-9 век е сияйният конник Сиявуш, воин защитник на правдата, покровител и спасител на българите, митичен предтеча на кановете сюбиги - "сияйно божествени". Този бог напълно се отличава по иконографска визия от предишните почитани по тези земи конни божества Митра, Хурса и Тракийския Херос. Човешкият му облик по-скоро го доближава до фигурата на християнския светец Свети Георги, сразяващ с копието си ламята, символ на злото. Според документални извори, през 19 век българскотго население също счита Мадарския конник за изображение на Свети Георги. И ако още непокръстените българи вярват в свой скитски Христос, той непременно е конник, наподобяващ или идентичен на човекобога Сиявуш, който пронизва с копието си лъв - зорастрийски символ на злото. Откритите в предхристиянски гробове на българи в Североизточна България цели скелети на коне и кучета безспорно потвърждават специалното положение на коя и на кучето в религията на българите. Мадарският конник стриктно спазва основни правила на древната култова иконография.