Обидното слово в българския и във френския език

Монографията, написана на български език, проучва механизма на обидата чрез

словото в перспективата на интердисциплинарно обвързване в обща платформа на

различни теоретични модели и подходи (семантични, семиотични, прагматични,

структурологични, психо-социопрагматични). Българският и френският език са

използвани като инструменти за осмисляне на обидата в човека и обидата към човека в

контекста на обществените нагласи.

Монографията съдържа три части. Те са осите, около които, в различни

пропорции и поетапно, се разгръща изследването: обида и обидно слово; обектите на

обидното слово и структурите на обидното слово.

Решени са следните задачи: проучени тълкувания на понятието „обида” от

различни гледни точки; изведени модалности, които регулират отношенията между

обиждащи, обиждани и трети участници – присъстващи/наблюдатели; изяснено

взаимодействие на обидното слово и словото на агресията, словото на омразата,

свободното слово; установени български и френскоезични изследователски подходи

към обидното слово; класификация на обектите на обидното слово; систематизиране на

формалните прояви на обидното слово.

Корпусът на изследването включва: езикови данни от електронни ресурси

(българска и френскоезична електронна преса, мрежово говорене/писане в български и

френскоезични форуми и блогове); устни и писмени показания за обидно слово на

информатори в родна и чуждоезикова среда; регистрирано обидно слово на автентични

носители на българския или френския език; автентична писмена документация в

обществена среда - надписи, графити, листовки, брошури, реклами и др.; данни от

български и френскоезични печатни издания и телевизия.