Възродена България 1878-1913

Възродена България 1878-1913

от Степан Радич

5,62 € 11,00 лв.

В момента не е в наличност

  • Спиди, Еконт или Български пощи
  • Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
  • Връщане до 7 дни
Преводач
Румяна Божилова
Народност
хърватска
Година
2012
Издание
второ издание
Корици
меки корици
Страници
212
ISBN
9789548187817

За книгата

Верен на творческия си принцип да не пристъпва към писане без обстойно да се запознае с проблема и да подплати съчинението си със собствените си солидни познания, в случая с „Възродена България" Ст. Радич проявява завидна осведоменост по отношение на миналото и настоящето на българския народ.

В неговата книга българската история е представена накратко, но общо взето, правилно. Вярно е показано и българското усилие за духовно оцеляване чрез просвещение като залог за национално самосъхранение. Авторът успява да долови много от характерните за народопсихологията на българина черти - неговото родолюбие и жертвоготовност в името на националния идеал, пословичното му търпение и миролюбие, стремежа му към благосъстояние чрез упорит труд и спестовност, похвалните му усилия да се доближи до европейската цивилизация и да изгради просветено и демократично общество от европейски тип.

С дълбоко съпричастие Ст. Радич картинно и до болка живо обрисува цялата мъка и непоносимост на турското робство в България, всички неправди и беди, които е трябвало да изтърпят тези „най-нещастни сред всичките славяни българи" , които при всичките си злочестини са съхранили своя жилав дух и достойнство. Наред с това авторът вярно разкрива ролята на движещите фактори в борбата на българите за оснобождение: искрата на народните будители и апостоли (Паисий, Софроний, Раковски, Каравелов), всенародното усилие за духовно оцеляване, родолюбивата дейност на Екзархията и Цариградската българска община, отприщения народен гняв, граничещ със саможертва в името на свободата - саможертва, която потриса съвестта на Европа и изцяло ангажира Русия. Според Ст. Радич, съчетана с разумните действия на българите да получат и подкрепата на големите европейски държави, именно тази тяхна готовност „да жертват всичко за своята свобода и напредък" ги отвежда до освобождението и до възобновяването на независимата им държава, т.е. до възраждането на България.

Похвален е стремежът на Ст. Радич да запознае читателите си не само с народопсихологията и историята на българския народ, но и с неговите съвременни (за 1913 г.) достижения. В книгата си авторът успява да пресъздаде истинската панорама на българското учебно дело, на българската книжнина и култура. Подплатена с многобройни статистически данни и с компетентен коментар, който съпоставя размитието на просветата в България и Хърватия, пресъздадената от Ст. Радич картина на музейното и библиотечното дело, на литературата иобразованието в България в началото на XX в. има внушително актуално въздействие. Авторът не само се възхищава от демократичното устройство и организация на българската просвета и култура. Правейки ги достояние на широката хърватска общественост, той ги сочи като перспективен модел и призовава хърватите да възприемат както тяхната демократична европейска основа, така и някои конкретни, подходящи и за условията в Хърватия техни структури и форми.

Наред с всичко казано дотук книгата на Ст. Радич „Възродена България" буди доста основателни въпроси: защо в нея толкова подробно е разгледано българското усилие за просвета и духовно оцеляване, а не са намерили място многобройните бунтове и въстания на българите през всичките тъмни векове на турското робство; защо в портрета на Раковски липсва неговата борбена революционна идеология, целяща организирането на масово въоръжено въстание срещу поробителите; къде е не Каравелов - книжовникът, а Каравелов с неговата революционно-политическа дейност; защо в тази книга не присъстват Левски, Ботев и другите националреволюционери; къде е революционната мрежа от комитети и защо е подминат фактът, че Априлското въстание е тяхно дело; поради какви причини Ст. Радич принизява ролята на българската интелигенция в националноосвободителното движение за сметка на участието и ролята на „селския народ" и пр.

Отговорът на всички тези въпроси е един - защото Ст. Радич е подходил към българската история избирателно. Без да изопачава грубо факти и явления, той е пречупил българското минало през призмата на своя реално-идеалистичен или идеално-реалистичен (както сам го определя) светоглед.

От същия раздел

Може да ви хареса

България след Освобождението до 1944г.