Нация, държава и институции

Д-р Лъчезар Стоянов е доцент по модерна и съвременна история в Нов български университет. През 1973 завършва специалност „история", а през 1982 г. защитава докторска дисертация на тема „Висшият държавен апарат в България 1944-1946 г." в СУ „Св. Климент Охридски". Между 1981 и 2001 е на работа в института за исторически изследвания при БАН, като от 1995 г. е ръководител на секция „Българският национален въпрос". Той е един от основателите и е ръководител на Департамент „история" при НБУ. Спеииализирал е във Великобритания и Русия.

Кръгът на научните му интереси е насочен предимно към историята на България, националните проблеми на Балканите, теорията и историята на българските държавни институции. Самостоятелно и в съавторство е публикувал редица книги, статии и студии. Той е лектор по основни дисциплини в НБУ и чете лекции в ПУ „Паисий Хилендарски", както и дълги години в СУ „Св. Климент Охридски".

Съосновател и ръководител на Център 3а институционни изследвания. Председател на УС на фондация С.Е.Г.А. Член на УС на фондация „Блага Димитрова". Членува в Македонски научен институт и Българско историческо дружество.

Търсейки някакво изображение 3а корицата, което да покрие темата „Нация-държава-институиии", попаднахме на една фотография на столичния център от края на 50-те години на миналия век. В нея сякаш на едно място са сбрани сгради, символизиращи всичко, 3а което става дума тук - законотворчеството (Народното събрание), разума (Българската академия на науките) вярата (черквата „Св. София" и храмът „Александър Невски" и срамежливо надничащия вляво Свети синод), че донякъде и митологията (паметникът на Александър II).

Подобна, но с помощта на словесната оптика, картина се е постарал да направи авторът на тази книга, събирайки на едно място статии и студии, посветени на голямата тема „Съвременна България". Как се създават и как действат институциите, кое ги прави устойчиви, и кое ги превръща в преходни. Всичко това - пречупено през процеси и събития, даващи сюжетна плътност на изображението. И още нещо много важно, което изследователите често забравят - къде са хората в този калейдоскоп.

Личен поглед към проблема, ще кажат някои. И ще са прави. Но след като авторът снове из тези полета близо 40 години, смятаме че можем да се доверим на преценките му.

От издателството

Съдържание:

Предговор

Част I. Власт и институции

Русия, Учредителното събрание и дебатите за сенат в България

Българските конституции и институциите на изпълнителната власт

Местното самоуправление - българският опит (1879-1989)

СССР и Коминтернът (Към въпроса за закриването на Третия интернационал)

Българският тоталитаризъм - методологически и историографски проблеми

Отечественофронтовското регентство (9.IX. 1944-8.IX. 1946)

Двадесет и шестото Обикновено народно събрание и държавно-политическото развитие на България (18.XI.1945-6.XI.1946 г.)

Временното председателство на Народната република

„Даруваната конституция" от 1991 година

Част II. Нация и държава

За особеностите на генезиса и характерологията на българската национална идентичност

Македонизмът - от политическа към държавна идентичност

Македония в политиката на българското правителство и нейните съюзници от Оста

Българската държава и албанците по времето на Втората световна война

Комунистическият режим в България - противници и жертви

Вестник „Изгрев" като извор за най-новата българска история (1944-1947 г.)

„Като един организъм, който се оросява от единна кръвоносна система"

(За Юлския пленум на ЦК на БКП от 1973 г.)

Типологични особености на българското общество - генезис и съвременни проблеми

Част III. Лица и събития

Трайко Китанчев - революционер и общественик

Измамни надежди (Към разгадаването на една книга и една личност)

В навечерието на прелома (Светът и България през 1907 г.)

Повратната 1925 година

Бунтът (Светът и България през 1968 г.) 1989-а - година на прелом и надежди

Европа и Балканите - между географията и политиката