Половин век в Медицинския факултет

Тази книга не е нито хронология на важни събития, нито животоописание на забележителни личности от Медицинския факултет – София. Тя е преживяната им история за близо половин век (1945–1989), разказана в спомени за тях, а също и с мисли за науката, медицината и морала, породени по това време.

Както всички спомени, и тези са лични и може би в някои случаи пристрастни. Част от тях са ярки, други – мъгляви, а трети едва се прокрадват през отдалечеността на времето. По неизвестен нам начин паметта ни е „избрала“ какво да съхрани. Спомените ни са единствената и обединяваща връзка между сегашното и миналото. Те са капризни и невинаги ни навестяват по наше желание. Често въображението ги допълва. Константин Константинов пише: „Споменът е друга действителност, в която ние присъстваме с двойно съществувание – днешното и някогашното.“