Съпротивата на драмата в драмата за съпротивата

В книгата се разглеждат драматургическите текстове между 1945 и 1989 г., чиято фабула се основава върху въоръжената комунистическа съпротива у нас през периода на Втората световна война. Този тематичен взрив в нашата драматургия (неизбежна проекция на задължително наложения мит за партизанското движение), за мнозина неочаквано избухнал в средата на 40-те и така внезапно разсеял се в края на 80-те години, се поставя и преоценява в цялостния контекст на т.нар. социалистическа епоха, на нейната култура, изкуство, театър и дра¬ма. Анализират се пиесите както на по-казионни драматурзи като К. Кюлявков, О. Василев, К. Зидаров, Л. Стрелков и др., обединени под името драма на правата съпротива, така и текстове на И. Пейчев, И. Радоев, Г. Марков и др., наречени драма на обратната съпротива. Въпреки че това драматургично наследство почти не се появява в практиката на съвременния български театър, без неговия нов прочит трудно ще разберем все още близката история на театъра ни, а и на обрамчващия го тогава живот. Книгата представлява интерес не само за тясно специализираната театрална аудитория, но и за широк кръг читатели с хуманитарна нагласа.