Ѝ

Йорданка Белева (р. 1977, Тервел) е носител на първи награди от национални конкурси за поезия и проза. Завършва българска филология и библиотечен мениджмънт. Докторант е по обществени комуникации и информационни науки.

Автор е на поетичната книга „Пеньоари и ладии” (2002) и сборника с разкази „Надморската височина на любовта” (2011).

ѝ е притежателното местоимение

на една жена за нейната тишина

понякога двете се притежават взаимно

колкото скръбта притежава гласовете на оплаквачките

колкото реставраторът на любов я притежава

ѝ е онова притежание на изгубеното

през мъглите мъжете дърветата

включително родословните

изгубеното което не се връща

и това още повече вдъхновява

скръбта по детството

по изгубените изоставените изгладнелите

ѝ е когато ги приютява всичките

и ги обича с цялата си граматика на тъгата

ѝ е когато после си тръгват щастливи

изгубените изоставените изгладнелите

а тя оставя тъгата си отворена

да могат да се връщат

да влизат нови

защото любовта е точно това ѝ

кратко но под ударение