Обсебен мозък

Една вечер на 1947 г. Хауърд Хюc вечерял с актрисата Джейн Гриър в екстравагантен ресторант на „Ивицата на залеза“ в Лос Анджелес. По някое време той се извинил и отишъл до тоалетната. За огромна изненада на Гриър, Хюс се забавил час и половина. Когато най-накрая се появил, тя онемяла, виждайки го вир-вода от главата до петите.

„Какво, за Бога, се е случило с теб?“ – попитала тя. „Разлях малко кетчуп на ризата и панталона си и трябваше да се изчистя на мивката“ – обяснил той. След това ги бил закачил да изсъхнат в една от тоалетните кабини. Но когато отново облякъл дрехите си, не можел да излезе от тоалетната, защото не бивало да докосва дръжката на вратата. „Трябваше да чакам, докато някой влезе.“

Всички ние си имаме своите малки чудатости – навици и поведение, – някои от които би било по-добре да ги нямаме. На всички ни се ще да притежавахме малко повече самоконтрол. Но когато мислите се завихрят, ставайки толкова интензивни и нападателни, че превземат волята ни, когато навиците се превърнат във всепоглъщащи ритуали, изпълнявани, за да се отървем от нетърпимите чувства на страх и ужас, въпросът е по-сериозен...