Това съм аз! А ти кой си?

В тази книга ще говорим за това, което малко старомодно наричаме „поставяне на граници на децата“. Ще видим как ние, като човешки същества – включително малките и големите деца, – можем да се разграничаваме едни от други без да има наранени, като в същото време съхраним качеството на общуване на високо ниво.

Да бъдеш обичан е строго индивидуално усещане при малки и големи, но за всички важи едно – не се чувстваме обичани, когато някой нарушава или не зачита личните ни граници. Ако това се случва многократно и грубо, самоуважението ни се понижава, а с него и нашата способност да действаме конструктивно.

Да опознаеш границите на друго човешко същество не е механичен процес – като да спреш на червено, например. Когато опознаваш границите на другия, трябва същевременно с това и да се научиш да съхраняваш себе си спрямо тях. Трябва да можеш да кажеш „да“ на границите на другия човек, без това да означава „не“ на теб самия.