Пегас се смее на глас

Голям смях с писатели, журналисти и артисти

Това е най-смешната книга от времето на прехода, а и преди това. И как няма да е, след като нейни автори са едни от най-колоритните българи. В книгата са събрани весели истории и щури случки с артистите Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Стефан Данаилов, Павел Попандов, Георги Мамалев, Руси Чанев и др.

С писателите Любомир Левчев, Дончо Цончев, Павел Вежинов, Божидар Божилов, Ангел Тодоров, Антон Дончев, Иван Гранитски, Васил Сотиров, Янко Станоев, Георги Джагаров и др.

С журналистите Веселин Йосифов, Иван Славков, Павел Писарев, Тошо Тошев, Евгений Станчев, Хачо Бояджиев и др.

Като четете тази книга, вие се подлагате на най-качествената смехотерапия и след последната й страница ще се почувствате много по-здрав.

Ако, разбира се, не ви се е пукнала жлъчката от смях...

"Четох и ми беше смешно

Мултижанровото перо на Пенчо Ковачев не мирясва.

Във вестникарските жанрове - от злободневното антрефиле до обстойното разследване - то се движи свободно и безпрепятствено като в открития космос, не се озори с киноведчески жития, сполучи и със сценарии в киното и телевизията.

И ето сега му хрумнало да опита в по-различен жанр.

Всъщност към кой от познатите жанрове да отнесем поместеното в тази малка причудлива книжица?

Когато прочетох ръкописа, казах на Пенчо Ковачев, че за мен това е фолклор, сътворен не от митове, предания и легенди, а от действителни случки с действителни лица.

Някои от тези остроумни откъслеци вече са станали фолклор, други с времето ще станат, изминавайки пътя на фолклоризацията: някой казал нещо, отначало се е знаело кой е този някой, който е казал нещото, после нещото се предава от уста на уста, става устно народно творчество.

Подобно на фолклорен събирач, Пенчо Ковачев съвестно е подбрал това устно народно творчество и го е стъкмил на белия лист за забавление, за поука, пък и за сведение - да се знае.

От фолклорните жанрове то може да се уподоби с анекдота - и поради кратката форма, и поради афористичния изказ, и поради незлобивостта на шегата, подигравката и закачката. Весел поглед върху нещата, би казал акад. Михаил Арнаудов, усет за комичното в живота, хумор в рисунъка на хорските постъпки и характери.

Ако някому се стори пресилено отнасянето на тези непретенциозни текстове към фолклора, нека да ги назове вицове. Тогава ще дойдат фолклористите и ще попитат: "Вицът фолклор ли е?", подир което ще отговорят: "Това е безспорно не само вид фолклорно творчество, а най-жизнена, най-активна и най-актуална проява на съвременния фолклор".

Анекдоти, вицове - все едно, четох и ми беше смешно.

А като се посмее на чуждите постъпки, човек понякога се позамисля и за своите."

Борислав Геронтиев