Съчинения в девет тома, том 2 - Хубавите ръце

В цялото си творчество Ивайло Петров преследва едни и същи мотиви, но с различни средства. Затова той винаги е познат и нов: общочовешките терзания са "облечени в български реалии и персонажи, всеки разказ е опит да се разбули човешкото тайнство, да се покажат скритите подбуди на постъпките, исконното сплетение на доброто и злото. Проникновен психолог, той е едновременно универсален, български и социален писател. В този том Ивайло Петров като че ли е най-близко до Елинпелиновия реализъм, познат ни от "Под манастирската лоза". И тук човекът е разпънат между дявола и Бога, трагичното и смешното вървят ръка за ръка, иронията, хуморът и гротеската са сякаш другите имена на мъдростта и опрощението, дори и смъртта приемаме като един от епизодите на битието. И като повей на вечната тъга, над всичко се рее копнежът за красота, все така невъплътима в живота, а само мимолетно видение, докосващо ни чрез неизчерпаемата природа, търсещите очи и творящите ръце на човека.