Amor fati

“Amor fati” e втората книга на Поли Муканова след дебютната й стихосбирка „Мигове в кибритена кутийка”, издадена през 2009 г. (издателство „Алтера”). Книгата е ориентирана към жанра на фрагмента и е обособена в няколко тематични цикъла. В рамките на флуидната, но едновременно с това монолитна форма на фрагмента проехтяват въпроси и заглъхват отговори за основанията на битието, за абсурдността, отчуждението и т.н. Един от циклите в книгата, озаглавен “Сизиф дали е бил щастлив?”, като че ли описва най-добре самата фигура на фрагмента – търкалянето на камъка нагоре, който винаги се връща при себе си: „... как мога на толкова страни да се разположа, и никой ъгъл да не е мой, и никога да не повтарям...”. (Ваня Петкова, Институт за изследване на изкуствата)

Из „Amor fati”:

* * *

Няма нищо ново под слънцето.

Само сянката е различна.

* * *

Диоптърът на вглеждането.

Миражът на хоризонта.

Астигматизмът на съществуването ни –

не оптическа,

а житейска измама.

* * *

Скитам в пространството, всеобхватна съм в разпиляването. Как мога на толкова страни да се разположа, и никой ъгъл да не е мой, и никога да не повтарям...

* * *

Абсурдът е естетическото прикритие на лудостта.

* * *

Патерицата на съдбата – вървим с всеки неин ход, следваме я сляпо, куцаме в надпреварата, където няма победители, а само устремени.

Сизиф дали е бил щастлив?

* * *

Адът – това са другите. Адът е тълпа от доброжелатели.

* * *

Фикцията е сондаж на въображението.

Фикцията е поглед през въобразеното.

Фикцията е свидетелството, че цялото изкуство е „по действителен случай”.

* * *

Държавата на Платон е затвор. Може би затова поетите са вън на свобода.

* * *

И отново въпросът: какво е литературата?

Животът да не се оставя сам.

* * *

„Критика на сладкия разум” – шегуваме се, докато избираме торти от витрината.

Одисей

обиколил

света

в едно

стихотворение