Поетика на киното

Поетика на киното предлага радикално нови философски интуиции към явлението кинематограф. Книгата представлява самобитен опит да се построи разгърната онотологична теория и практика на кинематографичното изкуство. Като оспорва доминиращите семиологически и психологически възгледи и като отхвърля светския тип естетики, авторът разкрива мистичната, ипостасна природа на кинообраза.

В тази светлина се разглеждат основните кинематографични закони, похвати и кодове, а една обширна част е посветена на драматическия филмов разказ, на неговите елементи, категории, структура и модели.

Поетика на киното е плод не само на дългогодишни теоретични занимания и работа със студенти, но представлява и личната равносметка на автора като сценарист и режисьор.

Книгата е насочена към студенти и специалисти по кино и медии, както и към широк кръг читатели, интересуващи се от философия, теология, естетика и хуманитаристика.

Красимир Крумов (Грец) (1955) е сценарист, режисьор, писател, философ. Още с първия си игрален филм Екзитус (1989), по едноименната новела на Златомир Златанов, накара критиците за заговорят за него. Завоюва свое място в българското игрално кино като сценарист и режисьор на Мълчанието (1992) и Забраненият плод (1994). Филмите му са удостоени с награди на наши и международни форуми. Автор е на пиесата Погребение без мъртвец (1989), на романите Удавникът (изд. Български писател, 1989) и Духът на престъплението (изд. Петриков, 1992). Води семинар по кинорежисура и кинодраматургия в Берлинската академия за кино и телевизия. Член на Европейската филмова академия.