Робини, кукли и человеци

Представи за жените във възрожденската публицистика и в прозата на Любен Каравелов

Д-р Надежда Александрова преподава в Катедрата по българска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Интересите й са свързани с българската книжнина на XIX век, с историята на жените и с представите за Ориента в европейската пътеписна традиция.

Книгата се причислява към редките изследвания за мястото за жените в културата и литературата на българите през XIX век. Тя проследява механизмите, чрез които в публицистиката, в учебните програми на девическите училища и в художествената проза на Възраждането се налагат определени представи за българката. Безропотното подчинение я прави „робиня", следването на собствените желания я превръща в „кукла", а образованието и службата на народа събуждат у нея „человеческото чувство". С публицистиката и прозата си Любен Каравелов има основна роля за тиражирането на тези представи. Напътствията му са пример за налагането на контрол над изявите на жените - авторки и участнички в публичния живот на Възраждането. Така и до днес в големите разкази за историята и литературата на българите рядко се появяват имената на жени.