Родно Лудогорие – Алманах

Борис Илиев е добре познат в Силистра, а и в цялото Лудогорие. Животът му е неразривно свързан с града и района, написал е и историята на гр.Силистра, както и на част от населените места в региона на Елията и Лудогорието. Неслучайно е определен като „певец на Лудогорието”.

„Родно Лудогорие – Алманах” е плод на проучвания, започнали от 1956 г. Обработката на самата книга е извършена през последните 4 години. Като издател бях впечатлен от усилията на автора да се осветли историята и психологията на тази част от България. Първото подобно издание е от 1931 г. – „Делиормана в картини” (Кемаллар; издание на Илия Йорданов). След това Васил Маринов издава през 1941 г. сериозен труд за южната част на Лудогорието, която се е намирала дотогава в България. През социализма и особено в последните години след 10 ноември 1989 г. има много публикации по темата, но не така обширни и най-вече – засягащи всички населени места от района.

Книгата е в 5 раздела и съдържа географски и исторически данни, библиографски справки за изтъкнати творци и личности, поединичен обзор на населените места, дава светлина за нравите, ценностите и традициите на лудогорското население. В предговора проф. Николай Мичев – доктор на географските науки, добре описва това. През месец май в силистренската и разградската преса бе публикувана обширна статия от историка проф. Петър Петров, анализираща подробно книгата, затова ще коментирам отзвука от нея. По-конкретно ще се спра на самоопределянето на етносите в различните населени места и коментара на хората, определени като роми. В българската конституция ясно и точно е записано, че самоопределянето е личностен акт, вероизповеданието – също. В книгата си Борис Илиев ясно описва метода на изследването си. За всяко населено място има анкетна карта, в която е посочено кой е дал данните и ги е изпратил на автора. Тук именно идва и интересната поне за мен реакция на част от определените като роми български граждани, живеещи в Лудогорието. Много са хората, чували или лично познаващи хора, определящи се като уста миллет. В буквален превод – народ на майстори или от майстори.