Книгата ПРЕХОДИ (една фамилна сага между 1850-2012 г.) е първото литературно произведение на автора. Иван Жеков е познат на обществеността като един от най-видните концертиращи български пианисти, известен не само в България, но и в много други страни по цял свят. Лауреат е на няколко международни музикални конкурси. Като композитор се радва също на голяма популярност, особено в Западна Европа. И ако сега на писателя Иван Жеков се издава първата книга, то трябва да се отбележи, че композиторът Иван Жеков има вече над петдесет издадени свои творби от няколко известни музикални издателства в Германия. Една истинска творческа личност.

Книгата представлява сполучлива смесица от история и автобиография. Авторът счита за свой дълг пред себе си и обществеността да почете заслугите на видни свои родственици - деди и прадеди - възрожденци, културни дейци и строители на Нова България.

Цялото повествование е предназначено за широк кръг читатели. В него не се правят специфични анализи на музикални произведения, описания на музикални институции или концертни изпълнения. Успехите си като музикант Иван Жеков споменава по-скоро мимоходом. Авторът пише като един проницателен наблюдател на музикалния живот както в България, така и в други европейски и азиатски страни през призмата на културните и социалните събития във всяка държава.

В Автобиографията си Иван Жеков описва случки от ранното си детство, от юношеството и младостта си в България с тънко чувство за хумор и впечатляващи разсъждения. Жеков пише с болка за превратностите в съдбата на българския народ в различните периоди на XX век. Времена, изпълнени с необуздани политически страсти, с убийства, с лицемерие и абсурдни деяния, с тормоз и унижение на човешкото достойнство.

Авторът си пожелава България да се обърне към Духовното, да се твори само добро, да няма злоба, завист и омраза между хората. Книгата завършва с приказка, съчинена от самия писател. Тук цитирам само последното изречение: ,,...и навсякъде царели мир, любов и разбирателство; казват, че и досега е така...".

Васил Вълчев