Семейна психопрофилактика с весели обичаи при смърт у българите

Изследването е във връзка с обширния въпрос за радостните хороводи, смехове и възклицания у древни съвременни индоевропейски народи1 и има за задача да разгледа явлението весели обичаи при смърт у българите въз основа на събрани лично от мене сведения за проявлението му в действителността. Самото явление у нас е устойчиво, но в тесни граници от променяеми условия. Затова отличителните му признаци, закономерността на неговото проявление, както и причините, които го обуславят, се разкриват чрез методика, която в по-голямата си част е математико-статистическа. А щом се прилага такава методика, необходимо е преди всичко да се вникне в същността на някои от нейните понятия и да се уточни съдържанието им.