Външнотърговският стокообмен и външните пазари на България. История, политика, икономика 1986-2008 г.

Настоящата монография представлява панорамно изсле­дване на външнотърговския стокообмен на България, обхва­щащо периода от последната социалистическа пети­летка, прехода към пазарна икономика и първите две години от членството в ЕС. Авторът разглежда стокооб­мена като инди­катор на възможностите на отраслите про­мишленост и сел­ско стопанство и от този ъгъл прави оценка на експортния потенциал на техните произ­водства. Анализирана е експорт­ната структура от гледна точка на дела на стоки с висока, средна и ниска добавена стойност. Показана е голямата зависимост на българската икономика от внос на енергийни ресурси, суровини и ма­териали. Външнотърговският стоко­обмен е представен общо и по регионални общности и страни. Специално внимание е отделено на сключените споразумения за сво­бодна търговия и резултатите от тях. Голямо достойнство на изследването е извеждането на пре­ден план на полити­ческия фактор. Анализът на автора по­казва, че формули­раните от него шестнадесет политико-икономически фак­тора са определящи за негативното ико­номическо и соци­ално развитие на България през периода 1986–2008 г.

Предложени са концептуални и основополагащи реше­ния на изведените проблеми на отрасловата икономика и рес­пективно за икономически и социален просперитет.

Информационното осигуряване на изследването е ре­зул­тат от създадените от автора статистически времеви редове на външнотърговския стокообмен на България за периода 1986–2008 г.

Книгата е предназначена за широк кръг читатели, както и за управленски кадри, научни работници, докторанти и студенти.