Умерена облачност и други стихотворения

ЖИВОТ

Все повече се омотавам в страховете си.

От ден във ден залитам –

кокошка с вързани крака за продан.

До мене е жена ми – същото.

И сме добри, и отстъпчиви.

Расте лъжата ни със розова якичка,

държи се хубаво, не ни излага,

роди се вчера – вече в пубертета.

Треперим вечер, има всякакви.

Но тя не хойка, дебне ме лъстиво,

наднича в банята, когато съм под душа.

И вече знам, че ще се случи!

Дори се готвя – спорт, диети,

свободен, млад, но с много опит.

Каква любов – лъжа в лъжа!

Лъжосмешението дали е грях?

Потомството гъмжи – лъжа, лъжи,

съвсем сме вече притеснени.

Настъпям крак, ухо, кореми,

не охват даже, а се умножават

като амеби, само че по-бърже.

И пъплят, падат от тавана

в лъжицата ми... Боже, канибалство!

Жена ми гълта замижала.

Но тя ли е? Тъй чуждо диша,

а ноздрите и горната `и устна

трептят особено и все по-близко...

Ще спя отделно, ще подпра вратата

с живота си – присъда доживотна.

С леглото ни! – лъжата ме поправя,

а влажните и мишци ме затискат

в изпитана, последна хватка.