Когато сенките се удължават

СЛЪНЦЕ МЕЖДУ НАС

Обречени като крила на птица

из тоя град се лутаме затворени,

където ни оглеждат погледи лисичи,

защото в обичта сме непокорни.

Невъзмутими думи –

сипнала градушка

с унищожително-нечиста белота

връхлитат в упор,

шибат ни бездушно

под ниското небе на завистта.

А никой,

никой и не подозира

как между топлите ни рамена

венчално - пасторална светлина

извира,

пулсира

слънце между нас.

***

КЪСНА ЛУНА

В различни посоки към два хоризонта .

По свой път всеки за някъде.

Тъй сме вървяли по стръмни сезони

до прага на лятото маково.

Ах, маково кратко безумие

се втурна в ноща на душите ни.

И късна луна помежду ни,

изтъняла от скитане.

Не питай до вик на звезди ли е спирала,

или е жънала жълтото лято.

Послушай –

с гласа на щурци свири

и с песни ни вика земята.

Подай си ръцете, пази топлината –

тъмен е пътят оттука нататък.

По млечния път на душата ми

тайната ти ще отгатнеш.

Животът ни учи на свойто изкуство –

със жажда за обич осъмвай,

замръквай с вълните на силните чувства

и няма над теб да се стъмни.