Когато времето кристализира

Ние сме онази памет, без която няма идентичност, традиция и култура.

И ние сме поривът да разберем и видим трайните неща в неспирния поток на времето, за които пише Александър Геров в стихотворението си „Кристали“, наричайки ги „една голяма любов“, „едно голямо вдъхновение“, „една голяма саможертва“. И които имат още много имена.

Споделеното в книгата ми е за това, което помня и не искам да забравя.

То се отнася до „трайните неща“, вълнували и мен, и авторите, привлекли отдавна вниманието ми. То е моята представа за творческото начало в човека, който в движението на времето търси и понякога намира себе си.

Божидар Кунчев е литературен критик, професор в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Автор е на книгите „Един бял лист, едно перо“ (1981), „Александър Вутимски“ (1984), „Иван Пейчев“ (1986), „Александър Геров“ (1987), „Поглед върху поезията“ (1990), „Насаме с Гъливер“ (1997), „Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров“ (2003), „Да отидеш отвъд себе си“ (2007) и др.