Стоян Михайловски. Поетически текст и национален контекст

Стоян Михайловски е личност, трудно поддаваща се на цялостна и единна преценка. Изглежда и самият той е имал съзнанието за своята динамичност, разноформеност, неединност и незавършеност, за да напише: „Както и да се подвизава човекът, делото му не бива никога завършено от него. Само времето донася епилога на човешките подвизи."1 Но и времето след смъртта му не е особено благосклонно. Резките завои в неговия живот, скоковете от едно начинание към друго, противоречивият облик на многообразното му и обемисто творчество го правят трудно уловим и цялост, постоянно изплъзващ се от категорична и безрезервна оценка. „Първото и най-важно произведение на писателя - твърди Михайловски - е самият писател... Ако не знаете нищо за твореца - вий малко нещо ще разберете от неговите творения." Но и в тази мисъл той е заложил уловка, поне що се отнася до неговата личност. Колкото повече се стремим да навлезем в дебрите на противоречивия му характер и на разноликите му житейски прояви, толкова по-трудно е да си създадем единна и единствено вярна представа за него.