Хилзенрат пише романа си през 1968–69 г. Над шейсет издателства в Германия отказват ръкописа. По това време темата за Холокоста е до голяма степен неудобна, а да се описват събитията от войната с чувство за хумор е направо кощунство. Преливащите от сексуални сцени страници в романа се възприемат като политически некоректни и ругателни. Романът излиза за първи път в САЩ през 1971 г. в английски превод. И се разграбва. Бурният читателски успех принуждава немските издатели да променят отношението си и книгата е пусната в оригинал през 1977 г. от издателство в Кьолн. Първите 10 000 екземпляра свършват за месец. Германия най-после се осмелява да оцени Хилзенрат. До този момент романът е продаден в тираж от над 250 000, издаден е в 22 страни на 16 езика, а авторът му е носител на осем престижни литературни награди.

„Докато злодеянията на Хитлер стават все по-абстрактни, забравяме онази забележителна човешка порода, която без никакви ограничения може да се нарече нацистка, немски вариант на хомо сапиенс, без която Хитлер не би могъл да направи кариерата си. Щом като са се случили толкова много ужасни неща, за които никой „нищо не е знаел“, които никой „не е искал“, човек почва да се пита кой е извършил това, за което никой не е знаел и което никой не е искал? Кой е бил достатъчно „добросъвестен“, за да изпълни смъртоносните заповеди, и кой достатъчно „безсъвестен“, за да се върне у дома с чувал, пълен със златни зъби, като военна плячка?“

Из рецензията на Хайнрих Бьол за „Нацистът и фризьорът“ в „Die Zeit“

„Сатира за евреите и SS. Авантюристичен роман, гротесков, причудлив, понякога ужасно лаконичен, разказващ с черен хумор за мрачните времена.“

„Der Spiegel“;