Влюбеният облак

Приказките се разказват, за да проговори мъдростта. И тогава нейните слова сътворяват приказните светове, в безвремието на които доброто и злото, правдата и кривдата, красотата и грозотата в безкрайните си, многообразни превъплъщения се борят за надмощие, за да стихнат в изначалната хармония. Така приказното слово става песен, огласяща и възвестяваща омайната мелодия на БИТИЕТО:

Дервишът седна под кипариса. Извади от пояси си тръстиковата флейта. Засвири. От дупчиците на флейтата изхвръкнаха във въздуха дървета, като че ли бяха вътре във флейтата, а дервишът само ги издухваше навън. От дупчиците на флейтата изхвръкнаха във въздуха още планини, реки, пътища. Изхвръкналите дървета, планини, реки, пътища от дупчиците на флейтата паднаха на другия край на света, в една пустиня, където нямаше нито реки, нито пътища, нито дървета. Така в пустинята се издигнаха планини, израснаха дървета, потекоха реки, прокараха се пътища. И нарекоха тази страна ФЛЕЙТА.

Ерхан Чаушев