България и световната криза

Второ фототипно издание

„Васил Радославов (15 юли 1854, Ловеч – 21 октомври 1929, Берлин) е сред най-противоречивите и ругани родни политици. Той обаче заема средищно място в българския обществено-политически живот повече от 40 години и е трудно пренебрегването и елиминирането му като фактор, влияещ или определящ основните насоки в развитието на държавата.

Неговата биография е интересна, драматична и поучителна. Дълго време сравняван със съперника си Стефан Стамболов, той избягва покушението върху себе си (въпреки че руснаците са го били планирали, заделяйки през 1886 г. 300 хил. рубли), пада трикратно от власт със скандали, съден е от І Държавен съд (4 юни 1903 г. след решение на ХІ ОНС от 24 август 1901 г.) и оправдан (21 декември 1903 г.), дочаква изкачването на върха на държавната пирамида на 4 юли 1913 г., за да вкара България в Първата световна война, причинила й втората национална катастрофа, след като далновидно си е подал оставката на 21 юни 1918 г.” - Борислав Гърдев, „Между либералната доктрина и грубата политическа практика”

В съчинението си д-р В. Радославов се спира на ограничен кръг въпроси, отнасящи се до участието на България в Първата световна война или "световната криза", както сам определя световния пожар от 1914-1918 г. Заслужават внимание оценките на автора за руско-турската война от 1877-1878 г., за последвалия Санстефански договор и Берлинския договор от 1878 г., за избора на първия български владетел през 1879 г., за събитията около преврата и контрапреврата от август 1886 г., за идването на новия български владетел през 1887 г. , за руско-българските отношения след съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1908 г. и пр. Естествено най-голям интерес представляват главите, посветени на основната му тема - въвличането и участието на България в Първата световна война.