Осман Нури Ефенди. Големият помак на българите

В ръцете си читателят държи труд, какъвто не се е появявал в книжната история набългарския народ. В него по документален и ономастичен път се проследява животът на единбългарин, помак от с. Михалково, Дебинско, минал през медресето и неговия антибългаризъм,през османската съдийска система и учителство, за да стигне до званията Спасител наПещера и Брацигово, Спасител на батачани и на радиловци, Строител на Нова България, първиглавен мюфтия на Нова България и накрая –

до почтителното име Големият помак набългарите.

Като участник в националната програма "Родопи" 1 години наред обикалях с научна целселищата на Пещерското краище (със стари граници Велинградско и Доспатско). Навсякъде потози път ме срещаше името на Осман Ефенди. Навсякъде се разказваха легенди за тазиизключитевна личност, неоснователно отстранена от пантеона на България и на знаменититебългари. Името му объркваше българите, други ги привличаше. Едни се опитваха да разкриятбългарската истина за него,

други старателно я укриваха и пускаха в ход дезинформации инебивалици.Заинтригуван от величавата фигура на този човек, от българските му измерения, започнах дасъбирам разпръснатата истина за него. До 1989 г. бях почти готов с издирванията и проучванията.Материалите, старателно подредени, бях оставил в архива за многото свободно време, коетопредполагах, че ще имам след все още далечното пенсиониране.В съдбата на Осман Ефенди се намеси обаче пещерската общественост в лицето на ЗоркаСтоицева, Спас Атанасов, Георги Петров. Те станаха главната причина за написването на този труддалече преди предвиденото за целта време.На тях и на всички мои информатори, чиито имена представям в труда и в бележките към него,изказвам сърдечната си благодарност.С родопската истина за Осман Ефенди печели не само Пещера и краището й. Печели цялаБългария, а с българската истина за него, предполагам, и световната култура.