Перце от дим

Мария Донева: Поезията е стар домашен метод за консервиране на образи, чувства, мисли и сладък звук.

Стихотворението е бурканче от думи. Всеки път, когато открехнеш капачката, откриваш вътре едно съхранено настроение.

София Несторова: Стиховете на Мария Донева са... съхранена човечност. От едно стихотворение може да реставрираш любовта, от друго - милостта, от трето - радостта, от четвърто - възторга пред Сътворението... И така, докато получиш цялостен човек.

Ина Бъчварова: „Снощи дочетох стиховете. Чудесни са, действат лечебно. Нито за момент не звучат фалшиво. Усещането е като за вълнено одеяло в студен ден. Толкова са талантливи и натъпкани с човечност, че имам чувството, че мога да ги пипна. Сякаш не са думи, а нещо материално и топло. Имаме късмет с такъв поет съвременник и пишещ на нашия език.”

Доротея Табакова: "…Но варих парче портокалова коричка в сиропа за баклавата и тя стана като стихотворение на Мария Донева!”

Милен Русков: „Мария е родена да бъде помощник, за различни неща. И по професията й си личи… Рядко качество в леко свирепия свят. Слава Богу, че тук-там има и по някой такъв.”

Юлиана Петрова: „Харесвам Мария Донева, заради деликатното й светоусещане и детска, неподправена искреност. Стиховете й са крехки като играчки за елха.”

Мария Канева: „Стихотворенията на Мария Донева са като топъл пуловер, като лека лятна рокля, като обикновен ден, но истински ден със светлина, звуци, обувки и много въздух. Думата за това място, на което съм, докато съм с тях, е уют. Уютно е на всичко в мен, и на костите ми, и на ръцете ми, и на всички гънки на натъпканата ми по дупките душа, която излиза и почва да се разполага като царица...”