Отдалечена звезда

Разказвачът среща за пръв път този човек през 1971 или 1972 г., когато президент на Чили е Салвадор Алиенде. По онова време се представя като Руис-Тагле и, недостъпен и предпазлив като котка, се промъква в литературните кръжоци на университета в град Консепсион. Пише също толкова недостъпни и предпазливи стихове, изкушава жените, а у мъжете буди смущаващо недоверие.

Вижда го отново след военния преврат, в дните, когато младите осемнайсетгодишни поети като тях се изправят пред своята внезапна, окървавена зрялост. Но тогава разказвачът все още не подозира, че зад пилота на име Видер, изписвал в небето библейски цитати с дима на своето самолетче, и кандидат-поета Руис-Тагле се крие едно и също лице. Библейските стихове достигат до пленниците по стадионите, ала вече няма как да ги прочетат близначките Гармендия, две от поетесите, изкушени, а сетне и предадени от него...

Така многобройните разклонения на историята, митологиите и литературната ситуация разкриват постепенно пред читателя противоречивите действия на един самозванец (не сме ли всички ние самозванци в някой момент от живота си?), на човек с много имена, но без морал, с единствена ценност естетиката (не е ли това стремежът на всеки творец?), на убиец, поклонник на ужаса и фотограф на страха, художник варварин, довел творенията си до крайни смъртоносни превъплъщения.

Чилийският белетрист и поет Роберто Боланьо (1953 - 2003) е сред латиноамериканските писатели, без които съвременната литература не би била такава, каквато е. Публикувани са неговият сборник с есета в скоби, сборниците с разкази "Телефонни обаждания", "Курви убийци" и "Непоносимият гаучо", както и романите "Отдалечена звезда", "Амулет", "Мосьо Пен", "Чилийско ноктюрно", "Антверпен", "Свирепите детективи" (за който е награден с "Ералде" и "Ромуло Гайегос") и 2666, получил многобройни отличия. Посмъртно са издадени "Тайната на злото" и "Непознатият университет".