Човекът, който обичаше кучетата

Започнах да пиша този роман през октомври 1989 година, когато, без много хора още да подозират, Берлинската стена се накланяше опасно, започна да се срива и едва няколко седмици след това се срути.

Между намерението да напиша този роман и самото му написване се проточиха дълги години, в които мислих, четох, рових се, обсъждах и най-вече – надниквах изумен и потресен в една макар и малка част от истината за една поучителна история от XX век и в биографиите на редица зловещи, но реално съществували действащи лица, които се появяват в книгата. Помъчих се да възстановя онова, което знаем с пълна сигурност за живота и животите на Рамон Меркадер – убиеца на Троцки, изградено до голяма степен на базата на спекулации върху онова, което е доказуемо и исторически и контекстуално възможно.

Опитах се да взема повод от историята на убийството на Троцки за размисъл върху извращаването на голямата утопия на предходното столетие. Размисъл за провала на процесите, на които много хора бяха възложили огромни надежди и заради които мнозина се лишихме от мечти, от години, а някои дори от кръв и живот. Затова се постарах да се придържам възможно най- близо до хронологията на различните епизоди от живота на Лев Троцки през годините, когато е бил осъден на изгнание, преследван и накрая убит.

Но все пак нека не се забравя, че това е роман, въпреки угнетяващото присъствие на Историята във всяка негова страница.

Леонардо Падура, лятото на 2009 година