Науката срещу агресивното невежество. Погребан ли е Апостола на свободата в църквата “Св. Петка Самарджийска”?

Подобна книга трябваше да види бял свят преди повече от четвърт век, когато писателят Николай Хайтов ексхумира „легендата" за погребението на Апостола в черквата „Св. Петка Самарджийска".

Всъщност учените си свършиха работата още тогава, когато, отговаряйки на обществения интерес, се опитаха и популярно, и научно да изложат тезите си. От средствата за масова информация им отказваха достъп без аргументи, а ръководството на Българската академия на науките великодушно им предостави собственото им издателство, но не преди заместник-председателят на БАН Николай Тодоров превантивно да даде на Николай Хайтов ръкописа. Който, съдейки по публикувания му дневник, добре е поработил върху текста. В угодна нему посока, естествено.

След това споровете замлъкнаха и археолозите махнаха с ръка. Какво ли не бяха виждали - търсенето на библиотеката на Иван Шишман, трона на Симеон I, египетския саркофаг, в който се криеше тайната за произхода на Homo Sapiens, а наскоро цяло едно (военно) министерство се вкара в Царичината дупка, за да търси следи от извънземна цивилизация. Е, някой да помни тези напъни? Затова, след като твърдим, че флотацията на времето отсява рудата от шлаката, въпросът нужна ли е подобна книга днес е повече от резонен.

Има смисъл. Трябва най-сетне гледната точка на едната страна да получи трибуна за автентичните си текстове. Защото на професионалните изследователи не им е безразлично дали ще ги обвинят в бездействие, благодарение на което поколенията ще коленичат с цветя за Апостола пред гроб на анонимен средновековен човек. Учените така разбират „приложността" на науката. Извън поуката.

Защото, казват, историята е наука поучителна. Може и да е случайно, но на френски език „поука" се превежда „морал".