Съграждане на гражданството

Основният мотив да съставим сборника, а и за провеждането на проучването, чиито находки са представени тук, е категоричната ни убеденост, че може да бъде намерена реалистична алтернатива на социалния живот у нас. Житейската неудовлетвореност на мнозинството от съгражданите ни не е нищо повече от нормална ценностна реакция към сегашното сбъркано общество, а не някаква трансисторическа манталитетна особеност, „народопсихология" или наследство от вековете на мрачно минало. В настоящия момент у нас публичното партньорство би могло да е управленска алтернатива за поддържане на устойчиво социално-икономическо развитие и то вече има забележимо, разпознаваемо присъствие, въпреки краткия си хоризонт на действие. Обаче засега то е повече асиметрично и ексцентрично, успяло е да omвоюва пространство за легитимно присъствие в обществения живот, но с цената на преобладаваща непълноценност. Вместо да бъде цивилизационен инструмент за промяна на характера на публичните политики у нас, то всъщност възпроизвежда вътре в себе си обществената криза: хем го има „за пред Брюксел", хем се търпи само в степента, в която не променя характера на институционалния модел за провеждане на политика; хем е практикувано - все по-често, на все повече места, с все повече участници, във все повече форми, хем е много далече от това да докаже своето преимущество като елемент от европейски модел за провеждане на публични политики в защита на гражданските интереси. Този механизъм за реализация на секторни политики има съществени предимства като инструмент на дългоочакваната у нас радикална социална реформа, но развитието му изисква политически субекти, кoumo да разпознаят в него залог за собствената си обществена популярност и ресурсна продуктивно управление.