Иван Цанев в българската литература и култура

Библиотека ,Личности" представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946-1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на „ литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература - редицата от личности, които задават нейния висок смисъл.

Иван Цанев (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез когото българската поезия препрочита и творчески усвоява лирическия опит на Атанас Далчев и на поетите от 40-те. Още през 60-те години младият поет предлага своята алтернатива на соцреализма като преработка на този опит, постигайки една нова предметност в изграждането на успоредно битие, което се противопоставя на доминирания от все по-перфидно насилие и пропаганден прогрес свят на НРБ. Иван Цанев предлага изказ, чрез който проговаря самото битие с всички свои гласове, докосвайки се до подриваща „социалистическия хуманизъм" всечовешка етика. И всичко това - подчинено на една воля за шедьовър, с демонстрация на такова майсторско упорство над точния стих, каквото българската литература не познава.